Европейският съюз може да се изправи пред недостиг до 14 млрд. куб. м природен газ през зимата, или около 7% от потреблението му, предупреди Институтът по икономика на енергетиката и финансов анализ (IEEFA). Прогнозата е за най-голямата липса на газ за последните 15 години и е свързана с ниските запаси в хранилищата, ограничените доставки на втечнен природен газ и по-високото търсене. На 1 октомври подземните хранилища в ЕС са били запълнени с около 72%. Това е най-ниското равнище за началото на октомври от началото на наблюденията през 2011 г. Според IEEFA при студена зима запасите могат да намалеят до 11%, а за да бъдат възстановени до 30% в края на отоплителния сезон, ще е необходимо потреблението да бъде ограничено с обем, равен на около 7% от търсенето. „Това не означава, че газът в хранилищата на ЕС ще свърши напълно още тази зима“, посочва IEEFA. Анализаторите обаче предупреждават, че по-ниското ниво на запасите намалява способността на хранилищата да осигуряват необходимите количества при продължително застудяване. **Допълнителният внос ще струва милиарди** По оценка на института евентуалното покриване на недостига изцяло чрез допълнителен внос, вместо чрез ограничаване на потреблението, може да струва около 3 млрд. евро повече от миналата година. Причината е конкуренцията за втечнен природен газ на световния пазар, където европейските купувачи могат да бъдат изправени пред конкуренция от Азия. Натискът върху пазара се увеличава и заради предстоящото ограничаване на руския втечнен природен газ. Забраната на Европейския съюз за дългосрочни договори трябва да влезе в сила през януари 2027 г. Според IEEFA това може да намали вноса с още 7 млрд. куб. м. През януари 2026 г. държавите от ЕС са изтеглили 22,6 млрд. куб. м газ от хранилищата. За сравнение, през януари 2025 г. количеството е било 18,8 млрд. куб. м, а през януари 2024 г. – 17,8 млрд. куб. м. По-голямото теглене оставя по-малък буфер преди новия отоплителен сезон.

**Плащаме скъпо, енергоемките ни индустрии се изнасят, а същевременно нямаме желания резултат за климата, заяви енергийният експерт Боян Рашев. Той e един от водещите специалисти в България по управление на околната среда, ресурсите и енергията. От 2007 г. е управляващ партньор в консултантска компания в България по въпросите за ESG, декарбонизация, доклади и оценки за въздействие, кръгова икономика. Личната му мисия е политиките в енергийната сфера и околната среда да се провеждат така, че да са в полза на националния интерес и да водят до повишаване на благосъстоянието на хората и успеха на бизнеса.** **– Г-н Рашев, хората са притеснени от високите цени на петрола, а оттам и на горивата. Какви са прогнозите ви и как може да се противодейства?** – Цените на петрола и горивата са силно зависими от геополитическата обстановка. Докато се водят войните в Персийския залив и Украйна, цените ще бъдат относително високи. Ако има мир, пазарът много бързо ще се успокои и цените ще паднат. Много е трудно да се прогнозира. Европа може да си осигури стабилни цени, като инвестира във възраждане на нефтодобива и рафинирането и/или като внася по-малко и предимно от региони, които може да контролира, и/или като намали облагането на горивата. Горивата в Европа принципно са скъпи заради високите акцизи. **– Как ще коментирате действията на българското правителство с предложенията за временно анулиране на акциза на пропан-бутана и на природния газ, както и на помощите от 50 евро за социално слабите?** – Българското правителство се опитва да прави стъпки за защита на най-уязвимите потребители, което е логично. Ако искаме дългосрочно по-евтин газ обаче, трябва преди всичко да мислим за собствен добив. **– Тези дни постнахте в социалните мрежи свое интервю от 2021 г., че правителства в Европа ще падат като круши. Намек ли правите?** – Не съм поствал това интервю – вероятно някой друг го е направил. Но положението, за съжаление, е много подобно на края на 2021 г. Най-голямата круша се очертава правителството на Мерц в Германия. **– И докато хората са концентрирани дали ще могат да карат колите си, вие поставяте фокуса и прогнозирате енергийна криза и високи цени на електроенергията през зимата. Виждате причината в природния газ, въпреки че той дава едва 16 на сто от потреблението за август на електроенергия. Защо?** – В Европа сме в постоянна енергийна криза – по отношение на цените на газа и електричеството – от средата на 2021 г. до днес. От време на време към нея се присъединяват и горивата. Текущата цена на природния газ на нидерландския хъб се колебае около 70-80 евро/MWh. Тъй като газовите тецове са тези, които де факто определят цената на тока в повечето страни в ЕС, включително съседни на България като Гърция и Румъния, цената на газа определя и средните цени на тока. При 80 евро за мегаватчас и 80 евро на тон за въглеродните квоти газовите ТЕЦ няма как да генерират печалба под 180 евро на мегаватчас продажна цена на електричеството. Ако видим и по-високи цени на газа през зимата, а това е все по-вероятно при тези ниски нива на запълване на газохранилищата, токът ще става и по-скъп. Освен това производството на газови и въглищни тецове обикновено нараства значително през зимата. **– Газова криза ли очаквате в Европа? И ако отговорът е “да”, как да се предпазим от критично високи цени? У нас няма газови централи, но това засяга топлофикациите.** – Не я очаквам – газовата криза се случва. В България можем да се предпазим донякъде от високите цени, като осигурим нужните условия на въглищните си тецове да работят. Най-адекватният подход на европейско ниво е премахване или ограничаване на цените на въглеродните квоти. Това веднага би върнало въглищните централи в микса и би намалило участието на газовите във формирането на цената на тока. Батериите и вецовете също имат роля в ограничаването на цените в пиковите часове, но първите трябва да могат да зареждат евтин ток отнякъде. Топлофикациите трябва да инвестират в алтернативи – отпадъци, биомаса, геотермална енергия, ако не искат всеки път да изпадат в криза при вдигане на цените на газа. **– България не стои ли добре с газопроводите си, с достъпа до терминали за втечнен газ, с договора си за азерския газ?** – България принципно стои добре, но не се възползва максимално от положението си. Оттук минава много газ, а ние ползваме миниатюрна част от него. Нивото на газификация на страната е много под средното за ЕС. Договорът за азерския газ ни дава предимства, но те ще са до определен момент. **– Странното е, че въпреки многото инсталирани фотоволтаици, които вече са на второ място по производство на ток след ядрените централи, и очаквания за близки до нулата и минусови цени на електроенергията това лято те държат високи нива. А потреблението не се е увеличило съществено. Как се обяснява това?** – България разполага с над 7 GW инсталирани фотоволтаични мощности и около 6GW/20GWh батерии. Благодарение на големите грантови схеми сме световен шампион в батериите. Независимо от това цените на електричеството на пазара “Ден напред” през това лято бяха най-високите в историята (ако изключим 2022 г.). Дължи се на скъпия газ, скъпите емисионни квоти и кризата с АЕЦ в близки страни (Румъния, Унгария) заради ниското ниво на река Дунав. Факторите са все външни. България е отлично свързана с пазара в ЕС, което в случая вдига цените и у нас. При евтин газ ефектът е обратен – цените у нас падат. **– Има ли стремежът към електрификация и отказ от фосилните горива дял в това?** – Има. Първо, необмисленият стремеж към пълна и бърза електрификация вдига много потреблението. В България това е особено видимо през зимата, когато потреблението ни скача 1,5 до 2 пъти заради все по-масовото отопление на електричество. Желанието за бърз отказ от фосилни горива в Европа доведе преди всичко до бързо намаляване на добива на нефт, газ и въглища и ограничаване на работата на местните въглищни тецове. Това обаче се случва, без да сме готови с източници и мощности, които могат да ги заместят в реални условия. Резултатът е, че плащаме много по-скъпо, енергоемките ни индустрии се изнасят, а същевременно нямаме и желания резултат за климата. **– ВЕИ-тата и съхраняването на енергията им в батерии не могат ли да покрият вечерните пикове и да не се разчита на газовите централи да осигурят потреблението след залеза на слънцето?** – ВЕИ имат своето място в системата, а батериите ни дават възможност да използваме по-голяма част от енергията им. В България това работи особено добре през лятото, когато фотоволтаиците произвеждат много. Въпреки това пак имаме скъп ток и доста работа за “ТЕЦ Марица-изток 2”. За съжаление, положението ще бъде далеч по-лошо през зимата, когато хем потреблението е по-високо, хем слънцето рядко свети. Една батерия не може да замени диспечеруема мощност на газ или въглища в пълен обем. **– Какъв оптимален микс би направил поносими цените на електроенергията и парното?** – Ако търсим най-ниска цена на енергията, трябва целият пазар да е ориентиран към това и да залагаме на източници, които имаме и които са достатъчно надеждни при всякакви условия. Въглеродните квоти например са измислени, за да премахнат изкопаемите горива от микса – те не целят постигането на изобилна, надеждна и евтина енергия. Всичко е въпрос на политически приоритети. Ако в Европа искаме евтина енергия, трябва да оставим пазара сам да намери пътя към нея. Той ще се справи много бързо. Източник: glasove.com

Казахстан се стреми да превърне изкуствения интелект от технологичен сектор в основа на икономиката си - от производството и енергетиката до образованието и държавното управление. Планът беше представен на форума AI & Digital Bridge в Астана, който събра представители на правителството, технологични компании, инвеститори и изследователи. „Истинската стойност на изкуствения интелект е в разширяването на човешките възможности“, заяви президентът Касим-Жомарт Токаев на заседание на Съвета за развитие на изкуствения интелект, проведено паралелно с форума. По думите му конкуренцията вече не се определя само от природните ресурси, капитала и пазарите, а и от скоростта, с която се повишава производителността. Казахстан иска да използва ИИ не само за модернизиране на съществуващи отрасли, но и за намаляване на зависимостта си от суровините и за увеличаване на дела на продукцията с по-висока добавена стойност. Промишленото производство е достигнало почти 90 милиарда евро през първите осем месеца на годината, а преработващата промишленост е нараснала с 8,4% спрямо същия период на предходната година. **Фокус върху производството** Токаев заяви, че поддържането на този темп изисква по-висока производителност на труда, модернизиране на индустриалната база и разширяване на производството на стоки с висока добавена стойност. Според представения план изкуственият интелект може да подпомогне инженерите при вземането на решения, да автоматизира процеси и да даде на ръководителите информация в реално време за състоянието на производството. Президентът е възложил на правителството да определи компании за цялостна ИИ трансформация, да ускори преминаването от пилотни проекти към реални приложения и да разработи индустриални бази данни. ИТ секторът вече има международно присъствие. Износът на ИТ услуги е надхвърлил 860 милиона евро през миналата година, а цифрови решения от Казахстан се използват в повече от 100 държави. **Университет за изкуствен интелект** Министърът на цифровото развитие Жаслан Мадиев заяви, че Казахстан развива петте основни слоя на ИИ икономиката – енергийна инфраструктура, микрочипове, облачни платформи, езикови модели и приложения. „Най-големият потенциал за Казахстан е в приложния изкуствен интелект“, каза Мадиев. В рамките на форума започна работа Qazaq AI Research University – първият специализиран изследователски университет в страната, посветен на изкуствения интелект, и първият университет с интегриран ИИ в Централна Азия. На 1 септември в него са започнали обучение 528 студенти в бакалавърски и магистърски програми. Сред направленията са машинно обучение, физически и индустриален ИИ, интелигентни системи, инженеринг и сигурност на ИИ системи, безпилотни въздушни системи и цифрово право. Студентите използват изкуствен интелект и в самия учебен процес – за курсови работи, лекции, разписания и проследяване на напредъка. **Микрочипове и електроенергия** Амбициите на Казахстан са ограничени от недостиг на ключова инфраструктура. Проучване на MIT Kuo Sharper Center for Prosperity and Entrepreneurship е обхванало 650 стартъпа и 130 компании в четири централноазиатски държави и Азербайджан. „Виждаме силна политическа воля и финансиране за ИИ, но има сериозни ограничения, като достъпа до микрочипове“, заяви директорът на изследванията на центъра Шамил Ибрагимов. Той посочи и недостига на електроенергия като възможно препятствие при изграждането на нови центрове за данни. Форумът в Астана е привлякъл около 25 000 посетители, 300 лектори и близо 200 стартъпа и ИТ компании. Подписани са 62 меморандума и споразумения, но реалният резултат от стратегията ще зависи от това дали ИИ ще бъде внедрен в предприятията, университетите и ежедневната работа, а не само в отделни демонстрационни проекти.

Експерти предупреждават, че атаките в Черно море могат да повлияят негативно върху българската икономика. Специалисти от различни области подчертават необходимостта от по-голямо внимание към развитиет… · Photo : NASA Goddard Photo and Video · CC BY · Nasa

Администрацията на Доналд Тръмп се отправи към срещата си с китайския лидер Си Дзинпин през октомври 2025 г. с увереност, кат**о твърдеше, че разполага с лостове за натиск върху Китай** , тъй като САЩ са страната с търговски дефицит в двустранните отношения. Това пише за Foreign Affairs Адам С. Посен - президент на Института за международна икономика "Питърсън". "Както заяви американският министър на финансите Скот Бесент: "Какво губим, ако китайците ни наложат мита? Ние изнасяме за тях 1/5 от това, което те изнасят за нас, така че това е губеща позиция за тях". Скоро обаче стана ясно, че това е било погрешна преценка.**Търговските войни се губят лесно, когато държавите зависят от износител за трудно заменими ресурси и същевременно възприемат търговията като игра с нулев резултат.** Китай има ескалационно превъзходство спрямо Съединените щати, което означава, че на всяко ниво на заплаха китайското правителство има възможност да причини на САЩ по-големи щети, отколкото обратното. Например, за да облекчат ограниченията на Пекин върху редкоземните елементи, чрез които Китай контролира 80-90% от производството, САЩ направиха отстъпки по отношение на митата, технологичния контрол и визовата политика в рамките на различни преговори. Но **неспособността на Вашингтон незабавно да прекъсне икономическите си връзки с Китай, да не говорим за това да извоюва отстъпки чрез заплахи с мита, не означава, че трябва да се откаже от икономическата дипломаци** я. В продължение на векове по-малките сили в световната икономика, изправени пред ескалационно превъзходство на по-могъщи противници, са управлявали отношенията си с тях чрез преговори, като са избягвали конфронтацията. Всъщност доскоро именно така Китай — както и почти всички останали държави — възприемаше икономическите си отношения със Съединените щати, понякога за раздразнение на американските представители. **Икономическите отношения не са въпрос на "всичко или нищо";** в тях има място както за съпротива, така и за сътрудничество, дори ако едната страна очевидно би загубила при открит конфликт. Въпреки дълбокото недоверие и стратегическото съперничество между двете държави, американско-китайските икономически отношения не трябва да се разглеждат като игра с нулев резултат. Ползите от търговията и диверсификацията за двете икономики остават значителни, а ескалационното превъзходство на Китай не би го предпазило от икономически щети, ако бъде принуден да влезе в конфликт с Вашингтон на принципа "око за око". Всъщност Пекин, който се чувства комфортно със сегашното положение, няма особен интерес към подобна ескалация. На предстоящата среща между Си и президента Доналд Тръмп правителството на САЩ трябва да възприеме различен подход към икономическите отношения, като се стреми към увеличаване на вноса на ключови стратегически стоки, както и към увеличаване на преките чуждестранни инвестиции от Китай. Разбира се, т**ова трябва да бъде само част от по-широка икономическа стратегия.** Сътрудничеството със съюзниците ще бъде необходимо, за да се насърчат трайни промени в търговското поведение на Китай и в по-дългосрочен план да се диверсифицират източниците на доставки. За дългосрочен стратегически успех ще бъде необходим и по-задълбочен анализ на стратегическите цели на Си и уязвимостите на Китай. Но тази среща — както и следващите — дава на Вашингтон ценна възможност да спечели време за справяне с острите нужди на страната. Трупане на запаси Въпреки че в продължение на десетилетие администрациите на Тръмп и Байдън предупреждават за заплахата, свързана с китайския внос и инвестиции, правителството на САЩ не успя да постигне съществено отделяне дори на най-чувствителните индустрии от Китай. Намаляването на директния американски внос от Китай просто е довело до по-разтеглени и по-малко прозрачни вериги на доставки. Китай продължава да бъде източник на редкоземни елементи, специализирани магнити и нискокачествени полупроводници, използвани в автомобилите и домакинските уреди дори когато междинните етапи от производството вече се извършват на други места. В критичния сектор на фармацевтиката например САЩ могат да внасят множество генерични лекарства от Индия, но Индия разчита на Китай за суровините и компонентите, необходими за производството им. **Именно това прави индустриалното отделяне толкова трудна задача: силни икономически фактори са изградили тези търговски връзки, а тяхното прекъсване е бавно и скъпо.** Засега най-важният приоритет на Вашингтон трябва да бъде натрупването на краткосрочни запаси от стратегически стоки, чийто краен източник е Китай. В идеалния случай САЩ биха могли незабавно да ги набавят от други места, но администрацията на Тръмп, както и администрацията на Байдън преди нея, не постигна значителен напредък по този въпрос. И двете се опитаха, но не успяха да стимулират създаването на алтернативни източници чрез по-широк достъп до американския пазар или други компенсации. В най-лошите си моменти и двете администрации се опитаха — в някакъв погрешен опит да създадат спонтанно американско производство чрез недостиг — да принудят американския бизнес да се откаже от китайските суровини и компоненти чрез мита и ограничения. Междувременно**американски представители пропиляха предишни срещи на високо равнище и преговори в опити да убедят Пекин да увеличи китайския внос на различни нестратегически стоки** — именно онези, които Китай цени най-малко. Настоящи и бивши представители могат да оправдават тези усилия като косвен ход за увеличаване на зависимостта на Китай от американски стоки и придобиване на лостове за бъдещи преговори. Но износът на американски пътнически самолети и соя нито намалява непосредствената уязвимост по отношение на сигурността, нито подобрява макроикономическите основи на САЩ. Всъщност, доколкото подобен акцент върху насърчаването на износа позволява на Китай да противопоставя САЩ на съюзниците им — например чрез стимулиране на правителствени двустранни сделки за увеличаване на продажбите на самолети Boeing или Airbus — това отслабва способността на Вашингтон да изгради единен фронт срещу икономическата принуда. **На предстоящата среща администрацията на Тръмп трябва да избере различен подход.** На срещата между Тръмп и Си през октомври 2025 г. САЩ и Пекин сключиха споразумение за временно намаляване на митата в замяна на частично облекчаване на ограниченията върху износа на критични материали от Китай. По този начин администрацията на практика се отказа от стратегическите си цели веднага щом се оказа, че зад демонстрацията на сила се крие слабост. А тъй като споразумението трябва да изтече през ноември, Вашингтон може да се изкуши просто да удължи условията му. Вместо това администрацията на Тръмп трябва да търси по-амбициозно споразумение, което да включва многогодишни широкомащабни договори за закупуване на критични стоки, чието производство в момента е силно концентрирано в Китай или чиито ключови компоненти се произвеждат там за вериги на доставки, разположени на други места. САЩ биха могли да използват държавни гаранции и дори директни покупки, за да създадат стратегически резерви, докато не се появят алтернативни местни или надеждни съюзнически източници. В замяна те трябва да позволят на Китай да внася повече от някои желани технологии, в които САЩ все още имат предимство. Подобно споразумение е едновременно по-постижимо и по-устойчиво, отколкото много от противниците му може да смятат. Дори по време на Студената война, през 70-те и 80-те години на XX век, Съветският съюз и САЩ сключват серия от зърнени сделки, които позволяват на съветската страна да внася американска пшеница, царевица и соя. Въпреки постоянното изкушение да се използва зависимостта на СССР — например президентът Джими Картър налага ембарго върху търговията със Съветския съюз през 1979 г. след съветското нахлуване в Афганистан — сделките са подновявани и разширявани от президентите Роналд Рейгън и Джордж Х. У. Буш. Китай, разбира се, може по всяко време да се откаже от подобни споразумения. Той вече е поставил условия за износа на редкоземни елементи и свързаните с тях продукти по начин, който възпрепятства препродажбата и натрупването на запаси — именно за да запази влиянието, което е изградил. Директната парична стойност на китайския износ на редкоземни елементи е малка и сама по себе си не представлява достатъчен стимул за отказ от това влияние. И все пак**заплахата Китай трайно да прекъсне доставките си, макар и реална, е преувеличена.** От своя страна Пекин има интерес да увеличава износа си, за да компенсира хронично слабото вътрешно търсене и свръхкапацитета си в промишлеността. Освен това широкото използване на забрани за износ е скъпо, провокира ответни мерки и в крайна сметка насърчава развитието на враждебни алтернативни системи. Вашингтон би трябвало да разбира тези рискове по-добре от всеки друг: прекомерната употреба от страна на САЩ на финансови санкции насърчи през последните пет години изместването от долара към платежни системи, ръководени от Китай. По-вероятно е достатъчно изгодно търговско предложение от страна на САЩ да стимулира Китай да изнася по-свободно. **Исторически дори съперници, които са се приближавали до война, успешно са натрупвали запаси и са продължавали да търгуват.** Преди Втората световна война Япония е правила всичко възможно, за да внася енергийни ресурси, каучук и други критични доставки, като дори през 1941 г., когато Вашингтон забранява търговията с Токио, до 40% от военните ѝ доставки идват от САЩ. Междувременно Германия и Съветският съюз търгуват с технологии с военно приложение и петролни продукти по време на съответните им инвазии в Полша през 1939 г. Търговията между Франция и Германия пък остава до голяма степен стабилна през десетилетието, предхождащо Първата световна война. Същите стимули, които са определяли поведението на стратегическите съперници през цялата модерна история, важат и за Китай и Съединените щати днес. Затова администрацията на Тръмп и по-настоятелните ѝ критици трябва да признаят, че по-голяма гъвкавост по отношение на американския контрол върху износа — съчетана с отваряне на възможности за инвестиции в САЩ в рамките на по-широки търговски отношения — си струва да бъде приложена заради ползите от по-надежден достъп до китайски стоки, за които Вашингтон в момента няма алтернатива. Това означава просто да се признае реалността, вместо или да се откажем, или да настояваме за използването на инструмент, който няма да работи. Разумният ход за американското правителство е да внася и складира възможно най-много стоки от Китай, докато това е възможно. Това не би трябвало да възпрепятства създаването на местни или надеждни съюзнически източници повече, отколкото прекъсването на американския достъп до китайски доставки досега е насърчило такова производство. Инвестиции в успеха От древни времена потенциални врагове са използвали форма на размяна на заложници, при която благородници или членове на кралски семейства са били изпращани да живеят — и да бъдат изложени на риск — в столицата на противниковата страна. Това не е било абсолютна гаранция срещу конфликт, но е действало като възпиращ фактор срещу нападенията и е забавяло необмислената ескалация. Някои заложници дори се оказвали полезни пратеници, като подобрявали взаимното разбиране чрез публична дипломация, разузнавателна дейност или и двете. **Съвременната икономическа форма на размяната на заложници са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ).** Водещи компании създават присъствие в съперничещи държави, прехвърляйки технологии и управленски практики през границите. Подобно на древните благородници, това присъствие има символична стойност, тъй като компаниите често са тясно свързани с елитите в собствените си държави, а инвестициите им са изложени на риск. Но съвременните двустранни потоци от преки чуждестранни инвестиции носят и значително повече икономически ползи от някогашната размяна на отделни благородници. Статистически ПЧИ са свързани със създаването на работни места с възнаграждения над средните за местната икономика, увеличаване на местните разходи за научноизследователска и развойна дейност и намаляване на нестабилността на доставките чрез географска диверсификация. Този вид обмен беше ключов компонент на последователни икономически споразумения между САЩ и Европа, Япония и Южна Корея, когато последните страни отбелязаха относителен ръст на индустриалната си конкурентоспособност спрямо американската промишленост от 60-те години на XX век до началото на XXI век. ПЧИ намалиха честотата на наказателните мита и ограниченията върху износа както чрез директно намаляване на необходимостта от тях, така и чрез създаване на политически групи с икономически интерес от интеграцията. Разбира се, **отношенията между САЩ и Китай са доста различни от отношенията на Вашингтон с неговите военни съюзници**. А много американски компании, които в началото на този век направиха значителни преки чуждестранни инвестиции в Китай, се разочароваха от ограниченията върху възможността да репатрират печалбите си, да увеличават пазарния си дял или да защитават интелектуалната си собственост. В резултат на тези разочарования, както и на по-враждебната среда по отношение на сигурността, двустранните трансгранични потоци от преки чуждестранни инвестиции между САЩ и Китай са намалели с 90% спрямо пиковите си стойности през 2016 г. **Но основните стимули и потенциалните икономически ползи остават.** А нетните ползи за САЩ от китайските ПЧИ са се увеличили през последните години, тъй като технологичните възможности на Китай в сектори като батериите и електромобилите са нараснали. Затова администрацията на Тръмп трябва да насочи вниманието си към привличането на китайски преки чуждестранни инвестиции. Най-доброто използване на достъпа до американския пазар като лост за влияние от страна на Вашингтон е да се насърчават чуждестранните инвестиции в САЩ, вместо да се настоява за увеличаване на износа. Това не би било нещо ново. Администрациите на Рейгън и Буш успешно привличаха японски и германски инвестиции в автомобилната и химическата промишленост през 80-те години, а Китай използва преки чуждестранни инвестиции от целия свят, за да изгради собствената си индустрия през първите две десетилетия на този век. Съвсем наскоро Европейският съюз започна да използва китайски ПЧИ за развитието на собствения си сектор на електромобилите. Неотдавнашното публично писмо на министъра на транспорта на САЩ Шон Дъфи, атакуващо Ford за лицензионното му споразумение с китайския производител на батерии CATL за завод, собственост на американския автомобилен производител в Мичиган, както и по-широкото недоволство в Конгреса срещу китайските инвестиции, пренебрегват тази възможност. Китай е станал по-устойчив и е увеличил растежа си чрез договаряне на местно производство и трансфер на технологии в началото на XXI век. Съединените щати имат всички основания да следват този път към повишаване на конкурентоспособността. В свят на дистанционно наблюдение, кибератаки и обратно инженерство, да не говорим за нелицензираното извличане на най-новите достижения в областта на изкуствения интелект, допълнителният риск от загуба или компрометиране на технологии чрез присъствието на китайски корпорации в САЩ е минимален. Китайските ПЧИ всъщност биха донесли чисти ползи под формата на заетост, научни изследвания и производствено ноу-хау, подобрявайки националната сигурност на САЩ. Време е за сделка **Срещата на високо равнище от миналата година беше неприятно отрезвяване за администрацията на Тръмп и за противниците на Китай от двете партии, но даде полезен урок: никакви двустранни заплахи, свързани с търговията, нито изключването на Китай от американската икономика няма да дадат на САЩ лесна победа над Пекин.** Съединените щати се нуждаят от време, за да намалят зависимостта си от Китай и, освен това, от други концентрирани източници на критични промишлени ресурси, както и да възстановят съюзите си, така че тези алтернативи да станат жизнеспособни. Опитите на администрациите на Байдън и Тръмп едностранно да се отделят от Китай и да притискат съюзниците да осигурят алтернативи, не са успели да постигнат тези цели. За щастие, китайското ръководство смята, че времето е на негова страна, след като Вашингтон се отказа от ролята си на лидер и гарант на световната икономика. Затова срещата трябва да се използва, за да се увери и стимулира Китай да предостави това време чрез взаимноизгодни търговски отношения. Първата стъпка е Съединените щати да се върнат към формите на икономическа дипломация, отдавна използвани от държави, свикнали невинаги да постигат своето. САЩ вече са създали нова икономическа география. Сега трябва да действат така, както всяка друга по-малка сила е действала спрямо тях през последните 80 години: като търсят взаимноизгодни сделки, **преговарят предпазливо от позиция на относителна слабост** и съзнателно използват оставащата икономическа взаимозависимост, за да изградят устойчивост. **Историята показва, че дори привидно неизбежни противници продължават да търгуват, да инвестират и дори да си сътрудничат.** При Съединените щати и Китай този модел вероятно ще се запази, може би дори по-дълго, отколкото в някои предишни периоди на съперничество между велики сили, заради благоприятните условия, които създават Тихият океан, ядреното възпиране и запазеното технологично предимство на САЩ в редица сектори. Икономическите и демографските проблеми на самия Китай правят още по-вероятно той да има интерес от запазването на относителен мир, включително чрез продължаване на износа и инвестициите в САЩ. Няма гаранции, че възстановяването на определена степен на икономическа взаимозависимост ще попречи на Китай някой ден да прекъсне достъпа на САЩ до критични стоки или да предизвика военен конфликт. Нито един изцяло двустранен подход няма сам по себе си да създаде устойчивост за САЩ — необходими са и вътрешни усилия, както и действия от страна на съюзниците. Но мащабният внос от Китай, обменът на ценни американски стоки за натрупване на критични запаси и своеобразната "размяна на икономически заложници" под формата на преки чуждестранни инвестиции ще дадат необходимото време и допълнителни икономически ресурси за укрепване на американската устойчивост. Администрацията на Тръмп трябва да погледне както отвъд подхода си, основан на игра с нулев резултат, така и последвалото преминаване към прекалено угоднически подход и поредица от частични сделки. **Двустранната икономическа дипломация започва, когато едно правителство признае взаимозависимостта си с потенциален противник; тя не трябва да приключва дотам".** Източник: news.bg

България има възможност да наваксва икономически, но слабите институции поставят граници на развитието ѝ. Това е една от основните тези на **Илиян Михов** , с когото разговаряме по време на Impact SEE - международен бизнес и технологичен форум в Букурещ, организиран от Mastercard. Професор по икономика и декан на **INSEAD** между 2013 и 2023 г., Михов е бил и член на борда на сингапурската организация за икономическо развитие. В презентацията си той сравнява шест десетилетия на растеж и изоставане - от Южна Корея и Сингапур до Хаити и Мадагаскар - и показва връзката между доходите и качеството на институциите. За него именно това е основният проблем пред догонващите страни в Източна Европа. На Запад пречките са други - регулации, които спъват иновациите, и разпокъсани финансови пазари. В лекцията му картината изглежда и по-сложна - Франция почти достига американската производителност за отработен час, но изостава значително по БВП на човек. Технологиите са само част от обяснението; значение има и колко се работи. С Михов говорим за границите на растежа при лошо управление, какво България може да научи от Сингапур и къде Европа да търси предимство пред Китай. **Може ли държава с лоши институции да прогресира?** Не. Временно може да постигне по-високи доходи, отколкото предполага качеството на институциите ѝ. Да вземем Гърция от 2007 г. - тогава тя е с много по-високи доходи спрямо качеството на институциите си, защото има голям приток на капитали. Когато настъпи кризата, в лекциите си за Гърция обяснявах, че тя не може да остане в тази точка - или институциите трябва да се променят, или доходите ще спаднат. Просто институциите не позволяваха да се поддържа това равнище. Има показатели за условията за правене на бизнес в различните държави и по тези индикатори в Гърция беше по-трудно да се прави бизнес, отколкото в Йемен, Замбия или Беларус. **Можете ли да дадете примери за успешни институционални реформи, от които България може да се учи?** Има, Корея се промени. В Сингапур също много институции се промениха. В Източна Европа можем да погледнем Балтийските държави. Нека да видим как други страни са го направили, няма нужда сами да си измисляме всичко. От шестте индикатора, които показах в презентацията си, качеството на регулациите е много важно за бизнеса. Много важно е и върховенството на закона, за което не съм особено оптимистичен, че го има в България. _(бел. р. - Останалите 4 са: Глас и отчетност (Voice and Accountability) - участие на гражданите в избора на управление; свобода на изразяване и на медиите; политическа стабилност и отсъствие на насилие/тероризъм; ефективност на управлението (Government Effectiveness); контрол върху корупцията.)_ **Какво конкретно може да направи България, за да привлече повече инвестиции, ако оставим настрана институциите?** В България има много неща, които могат да бъдат направени. На форума говорихме за това как законите в Западна Европа влияят на стартъпите и на рисковия капитал. България има 10% данък и възможности да привлича такива компании и стартъпи. Това, което от години говоря за България, е да има борд за икономическо развитие като в Сингапур. Трябва да се види как работи тази организация. Аз бях в борда ѝ. Разликата с една обикновена държавна институция е първо в подготовката на кадрите. Макар организацията да е държавна, повечето хора в нейния борд са от частния сектор. Имаше един-двама представители на правителството, аз бях академичният представител, но останалите бяха от бизнеса - ръководители от IBM, Deloitte и други компании. Включването им е важно, защото те знаят кои индустрии се развиват. Екипът оценява различните възможности и решава кои компании да привлече. Когато се обсъжда например инвестиция във фармацевтичната индустрия, в борда има човек с експертиза, който познава сектора и конкретните бизнеси. Такава организация е много полезна. **Как Ви изглежда Европа спрямо останалите места, където живеете и работите?** Прекарвам доста време във Фонтенбло, във Франция, в Сингапур, също и в Съединените щати. Основно съм в Сингапур, но и в Европа съм доста често. Европа има две различни части. Едната е достигнала технологичната граница. Другата, където сме ние и останалите източноевропейски страни, още има възможност да наваксва. Това е добра новина, защото догонващите икономики могат да растат по-бързо от развитите. В Централна и Източна Европа големият проблем е с институциите. Ако тези проблеми се разрешат, държавите могат да станат доста богати. В Западна Европа проблемът е друг. Има прекалено много регулации, които спъват иновациите. Докладът на Марио Драги говори за повишаване на конкурентоспособността, за иновации и стартъпи. Но много от правилата и данъците са такива, че хората нямат стимул да правят бизнес в Европа и отиват в Съединените щати. Вторият проблем е с финансовите пазари. Европа спестява повече от Съединените щати, но американските пазари са много по-големи. Европейските са фрагментирани. Докато не се интегрират в един голям пазар, Европа ще остане малка в това отношение. **В свят на войни и енергийни шокове става ли географското положение толкова важно, колкото са талантът, технологиите и капиталът?** Географията има значение, да не се заблуждаваме, че няма, но не е определяща. Помага в някои случаи, но не може да спре една държава да се развива. Когато хората ме питат за географията по време на лекциите ми за икономически растеж, винаги давам за пример Южна и Северна Корея. Имат една и съща география и култура, но огромна разлика в доходите. Географското положение може да е от значение, но има много други фактори с по-голяма тежест. Как са организирани институциите и обществото, върховенството на закона - тези неща са много по-важни. **Европейската индустрия е под натиск от китайския износ. Какво може да бъде решението?** Европа, както и Съединените щати, трябва да се конкурират в области, които е по-трудно да бъдат копирани от Китай. Китай може да копира много неща, но ASML в Нидерландия е пример за компания, която произвежда машини за производството на чипове. Това, което прави, е толкова специализирано и сложно, че е много трудно да бъде повторено. **Тоест индустрията трябва да се преориентира?** Да, но винаги е така. Започваш с едно нещо и в един момент по-бедните страни започват да те настигат. Тогава трябва да преминеш към следващото. Съединените щати потърсиха предимство в изкуствения интелект и в по-развитите чипове. Европа трябва да помисли какво може да направи в тези области и къде може да бъде конкурентоспособна - заради човешкия си ресурс или друго предимство, което има. **България често е описвана като дестинация за евтин труд и бизнес с ниска добавена стойност. Могат ли например инвестиции като центровете за данни да бъдат част от формулата за успех?** Според мен могат. При центровете за данни един от големите ресурси е енергията. България може да се конкурира с батерии, с възобновяеми и други източници на електроенергия. Защо да не се правят центрове за данни? Това е добре. Един пример, който си струва да се проследи, ако някой иска сериозно да разгледа тази възможност, е Австралия. Тя е далеч от САЩ и Европа, но привлича инвестиции в центрове за данни. Така че е възможно. **Как гледате на технологичните олигарси, които в САЩ вече стоят на масата на властта, където се вземат политически решения?** Не е добре, защото тези хора следват частни интереси. Политическите решения би трябвало да бъдат в интерес на всички. Някои от тях, като Дарио Амодей (бел. р. съосновател на Anthropic, компанията, която стои зад серията големи езикови модели Claude), имат ориентация да помагат на обществото. Но дори и в този случай трябва да се пази дистанция. Може да бъде съветник и да обяснява какви са проблемите с AI. Директното влияние, което Илон Мъск имаше, не беше добро. **По време на Студената война ядрените сили постигнаха договорености за взаимно ограничаване. Възможно ли е подобно споразумение между Китай и САЩ за изкуствения интелект?** Според мен ще бъде много трудно. Опитвали са да го направят, но китайците казват, че американците искат ограничения, за да остане Китай по-назад. Китайците са по-назад в изкуствения интелект и нямат интерес от това. Втората голяма разлика е, че не можеш да го наблюдаваш и контролираш по същия начин. Можеш да видиш опитите с ядрени бомби. Тук работи някакъв компютър и не знаеш какви модели се разработват. Дори да има споразумение, то не гарантира, че тази работа не продължава. **Ако днес сте на 18 години, какво бихте учили?** Това, което ми е интересно. Мисля, че пак бих учил икономика, защото това ми харесва. Но бих казал: развивайте мускула си с AI. Както мускулът трябва да се развива всеки ден, така е и с AI. Всеки ден отделяйте половин час за разговор с него и за задачите, които искате да решите. Защо твърде многото пари и време убиват креативността - уроците на Райън Рейнолдс от Impact See в Букурещ Райън Рейнолдс, проф. Илиян Михов и д-р Анна Ламбке от Stanford са сред лекторите на Impact SEE’26

**Седем души са ранени при нападение с нож в професионално училище в полския град Остроленка, северно от Варшава** , съобщават Reuters и AP. Полицията е задържала 19-годишен ученик от училището. Сред пострадалите има ученици и учители. **Петима са под 18 години, а двама от ранените са в тежко състояние.** Нападението е извършено днес около 11 ч. местно време в Комплекса от професионални училища №4 „Адам Хентник“. Училището предлага професионално обучение по икономика, търговия, хотелиерство, туризъм и хранителни технологии. Обучението продължава пет години. **Заподозреният е задържан на речния бряг на по-малко от километър от училището** , след като според полицията е опитал да избяга. При ареста той също е бил ранен и е откаран в болница. Не се съобщава колко тежки са нараняванията му. Пострадалите се лекуват в Мазовецката специализирана болница в Остроленка. Пред Reuters говорителката на полицията Катажина Кухарска уточнява, че данните за броя на ранените са предварителни и може да се променят. По думите ѝ няма информация за смъртни случаи. „Най-важната информация е, че ситуацията е овладяна“, заяви кметът Павел Невядомски. **Мотивът за нападението засега не е известен.** Полицията разследва обстоятелствата около случая.

Центърът по хидро- и аеродинамика (ЦХА) към ИМСТЦХА „Акад. Ангел Балевски“ при Българската академия на науките отбелязва 50 години от създаването на своята научноекспериментална база с международен форум, посветен на ролята на съвременните хидро- и аеродинамични изследвания за развитието на българската икономика. Международният форум „Място на съвременните хидро- и аеродинамични изследвания в развитието на българската […] The post Центърът по хидро- и аеродинамика във Варна отбелязва 50 години с международен форум за бъдещето на морските изследвания first appeared on Maritime.bg - Морският портал.

**Запасите от петрол, които предпазват световната икономика от сътресения в доставките, са спаднали до "плашещо ниски" нива,** което излага пазарите на риск от допълнително влошаване, ако Ормузкият проток не бъде отворен отново. За това предупреди ръководителят на държавната петролна компания на Саудитска Арабия, цитиран от "Блумбърг". Той направи изявлението си само дни, след като правителствата на най-големите икономики в света обявиха **планове да освободят до 100 милиона барела петрол и дизелово гориво** от аварийните си запаси, за да облекчат нарастващите цени на горивата. "Докато Ормуз не бъде напълно отворен отново и доверието не се възстанови, суровата реалност е, че натискът и в двата края на барела ще се засилва", заяви главният изпълнителен директор на "Сауди Арамко" Амин Насър на форум в Лондон. "**Докато натискът върху суровия петрол е сериозен, цените на рафинираните горива са се повишили още по-рязко".** Освобождаването на запасите ще даде на икономиките известно време, но няма да реши дисбаланса между предлагането и търсенето, отбеляза Насър. Дори след повторното отваряне на жизненоважната транспортна "тясна точка" при Ормуз може да са необходими до две години на държавите, които потребяват енергия, за да възстановят запасите си, посочи той. **Производителите от Персийския залив работят за увеличаване на производството и износа и са успели да повишат потоците от суров петрол до нива, близки до тези отпреди войната**. Саудитска Арабия и съседни държави, като Обединените арабски емирства и Кувейт, използват собствените си танкери, за да транспортират петрол през Ормузкия проток. Той е поне частично блокиран, откакто САЩ и Израел атакуваха Иран в края на февруари, което постави началото на регионална война. По-големите доставки са оказали слабо облекчение на петролните пазари, които продължават да отчитат рисковете за сигурността на доставките в Персийския залив и Червено море. Петролът "Брент" - международният референтен сорт, се търгуваше около 100 долара за барел през последния месец, въпреки че през Ормузкия проток преминаваха все повече танкери. Саудитска Арабия има ключов принос за това увеличение, тъй като през последния месец "Арамко" увеличи доставките на суров петрол от основния си износен терминал Рас Танура в Персийския залив. Компанията реагира бързо на временното спиране на основния си петролопровод, свързващ източната и западната част на страната, след атака миналия месец. Оттогава **компанията възстанови потоците по петролопровода "Изток-Запад" до около 80% от капацитета му** , което означава, че разполага и с повече петрол за транспортиране от Червено море. Източник: news.bg

Данъкът върху свръхпечалбите създава несигурност за бизнеса и изпраща лош сигнал към инвеститорите. За това предупреждава икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) **Петър Ганев.** В интервю за „Булевард България“ той коментира, че правителството трябва първо да овладее прекомерния ръст на публичните разходи, вместо да търси еднократни приходи от избрани сектори. Кабинетът предвижда през 2027 г. да обложи т.нар. свръхпечалби на банки, застрахователи, телекоми, търговски вериги, обменни бюра и фирми за бързи кредити. Очакваният приход е малко над 1 млрд. евро. В опит да защити мярката, която беше остро критикувана от управителя на БНБ Димитър Радев, вицепремиерът **Атанас Пеканов** дори заговори за въвеждане на прогресивен данък като алтернатива, ако предложението не бъде прието. Петър Ганев вижда в противопоставянето между прогресивен данък и облагане на свръхпечалбите по-скоро политическа реторика, отколкото икономическа логика. * **Защо двете мерки не са взаимозаменяеми?** * **Какви са алтернативите за бюджета и къде са рисковете за хората с ипотеки?** Разговаряме с Петър Ганев. * * * **Как гледате на репликата на вицепремиера Атанас Пеканов, че ако не се въведе данък свръхбогатство, ще се върви към прогресивен данък?** Първо, не мисля, че това, което е казал Пеканов, въобще трябва да се разглежда на подобна плоскост: изборът не е между едното или другото, защото става дума за съвсем различни неща. От едната страна имаме модел на облагане, включително на физически лица. Когато говорим за прогресивно облагане, много по-често се имат предвид физическите лица. И въобще едната тема е по какъв начин облагаме, каква е тежестта върху труда и капитала и дългосрочно как пълним бюджета. Другата е, че има дупка в бюджета, която трябва да запълним и еднократно търсим 1 милиард от шест сектора. Защото сме решили, че те са печеливши, без да имат, може би, фундаментален принос (за фиска) в очите на тези, които предлагат това облагане. Индустрията не е включена, както и земеделието, които явно се смятат за някакви първични сектори, носещи стойност. Докато услугите, дали са банки, дали са търговци, са посочени като богаташи, които трябва да запълнят частично дупката в бюджета. Нормално е да има силно негативни позиции и от БНБ, и от Европейската централна банка (ЕЦБ), макар че тук не става дума само за банки, а предложението е много по-широко. Такъв тип идеи носят много несигурност в начина, по който се прави бизнес. Даваме сигнал, че ако случайно някой направи голяма печалба, ще му въведем еднократно данък, за да вземем една част от нея - едва ли това е посланието, което трябва да излъчваме като икономика, която иска да привлече инвеститори, да догонва, да расте по-бързо от Европа и второ, като фискална политика, която зависи от някакви еднократни трикове, за да се върже рамката. **Според вас** **как е текла дискусията вътрешно и какви са алтернативите?** Според мен дискусията е била в посока: не можем да се справим само през реформи и удържане на ръста на разходите. Трябва да намерим приходни мерки и искаме богатите да платят. Как облагаме богатите? Единият начин е традиционно - с прогресивно облагане, другият начин е с някакъв данък върху свръхпечалбите. Тези думи аз ги интерпретирам като производни не на икономическа мисъл, че двете идеи - прогресивен данък или облагане на свръхпечалбите - са взаимозаменяеми и логически последователни. Не, те са абсолютно различни. Но обществено, в аргумента „дай да обложим богатите“, те се вписват в тази реторика. Така че говорим по-скоро за нещо, което е обсъждано на вътрешна дискусия от управляващите, но зад него няма икономическа логика. А може би желанието е да се излъчи сигнал, че правителство ще облага богатите и няма да им позволява да правят свръхпечалби. Възможно е това да е **опит за политически сигнал, а не за фискален**. Алтернативите в голяма степен, мисля, че дори самото правителство ги е дискутирало. Алтернативата е просто да се спре свръхръстът на разходите в бюджета. Традиционно разходите бяха до 40% от БВП, а отидоха на 44 - 45% като прогноза - с огромно вдигане на разходите за заплати, с опит за скоростно разплащане на капиталови проекти. Имайте предвид, че някои от тези проекти дори няма да могат да започнат и затова дефицитът тази година ще е по-нисък от заложеното. Нещата трябва да се сложат под контрол и този опит за свръхнатоварване на разходната част със заплати, помощи, донякъде с инвестиции трябва по някакъв начин да бъде ревизиран. Има много сфери, в които бюджетът е изпуснат и е нужно да бъде върнат в нормални рамки. **А в приходните мерки има ли алтернатива, тъй като данък "свръхпечалба" попада при тях?** Икономиката расте, заетостта остава висока и прогнозата към момента е да остане такава, включително следващата година. Заплатите вече не се покачват с 15 или 17%, но пак се повишават с около 10%. Всичко това води до повече потребление и повече приходи в бюджета и от подоходен данък, и от ДДС, и от акцизи. Затова бюджетът всъщност трупа повече приходи, но трябва малко да се свие това, което имаме като галопиране на разходната част. Има и пространство, ако е много важно да се добавят приходни мерки. Част от тях като посока ги има и в това, което е предложено в момента. Повишаването на данъчните оценки, които отдавна се дискутират - вижда се, че у експертите няма много критики за тази мярка, тя е очаквана. Хазартът също е подобна мярка - макар че данъкът се вдига много обрано. Истината е, че там пространството за вдигане на данъка и за приходи в бюджета е почти равносилно на данъчните оценки. Такъв мащаб може да е допълнителният приход от хазарт, но към момента той не се предлага. Тоест, ако ще има приходни мерки, те да бъдат структурни. Такъв пример са данъчните оценки, които са закъснели с 15 години. Или облагането на хазарта, което регулира една доста наболяла тема в обществото. Фокусът трябва да е в подобни неща, а не в мерки, които тежат върху създаването на богатство. Облагането на хазарта не търси просто пари от едни "богаташи", а облага поведение, което вече видимо създава проблеми. Ето това е мярка, която не рискува свиване на растежа, но носи повече приходи и потенциално може да намали разрастването на хазартни компании. **Управителят на БНБ предупреди, че в крайна сметка тази мярка с облагането на банковите свръхпечалби може да доведе до повишаване на лихвите по кредити и въобще да промени условията. Икономисти отделно предупреждават, че има свръхкредитиране. Възможно ли е да се стигне до някаква криза, в която банките започват да повишават лихвите, а хората не са си преценили особено възможностите?** Ако говорим за обикновени хора, които имат ипотека и я изплащат - ипотека, която е свързана с техния живот, било то семейство, било то като начин за спестяване или тип инвестиция в имот, те не биха били съборени от евентуално покачване на лихвите. На теория да, възможно е лихвите сега леко да се покачат заради политиката на ЕЦБ, но хора, които работят и имат доход, трудно могат да бъдат съборени от едно леко повишение на лихвите. За да се стигне до криза, каквато имаше 2009 - 2010 е необходимо много по-сериозно повишаване на лихвите и най-вече хората да започнат да губят работата си. Тоест, ако дойде криза, спиране на икономическия растеж, загуба на работни места, тогава и да не се вдигат лихвите, домакинствата няма да могат да си изплащат кредитите. Така че за обикновения човек всъщност кризата зависи от това дали има работа. Към момента ситуацията не предполага подобен риск. За спекуланта е различно, но това не е обществено значим проблем. Иначе този аргумент няколко пъти го чувам „Нали всички казахте, че кредитирането расте неконтролируемо. Ето сега с този данък ще им вземем малко пари и леко ще ги успокоим“. Да, но въпросът е, че това не е начинът да го направиш. Ако един човек твърде много тича, може би е хубаво леко да го успокоим, да не тича толкова бързо. Но това не означава да го пребием, за да спре да тича. Не е това подходът да решим проблема. БНБ има инструменти и БНБ отговаря за тази политика. Те, а не Министерството на финансите, трябва да преценят до каква степен е здрав банковият сектор, при какви условия да оперира и до каква степен това влияе на инфлацията. Единият вариант е всеки да кредитира както си иска, но да държи големи минимални резерви, 10–15%. Другият вариант е да нямаш големи минимални резерви, да имаш 1–2%, но да са налице правила, по които кредитираш. Това са двата начина да се регулира кредитирането и ние в момента сме на втория модел. Има правила и БНБ може да ги затегне, ако прецени. Най-вероятно постепенно ще се върви в тази посока, защото това става и в други държави. Наскоро в Словакия централната банка взе решение, че ако купуваш трети имот, можеш да получиш кредит вече при доста по-строги правила. Тоест когато е спекулативен имот. Така че всички банки в Европа вземат такива решения. Това е начинът да се намали свръхкредитирането. Не като обложиш крайния резултат. Не виждам как това би било правилният начин да постигнем някаква макроикономическа цел. **Доколко предупреждението за Испания от ЕЦБ през 2024 г., когато и там се обсъжда подобна идея за облагане на свръхпечалби и тези дни беше припомнено, остава актуално и към днешна дата? И може ли да се пренесе към българската ситуация?** Мисля, че е абсолютно актуално. В крайна сметка беше препредадено и през позицията на гуверньора на централната банка. Малко се спекулира с това как в Европа има опит с облагането на свръхпечалбите. И едно е да говорим за енергийни компании, които се възползват от криза със свръхцените на електроенергията - в Европа имаше решения в тази посока. Но това е реакция на някакво глобално събитие с последици за всички и е опит да се отговори на това събитие. Но не е било в отговор на проблем с бюджета и да мислим кого да обложим и "хайде, енергетиката". Става въпрос за специфичен случай, толкова мащабен, за който и след десет години с лекота ще можем да четем в книгите. Има глобална финансова криза, пандемия, после най-високата инфлация в еврозоната от нейното създаване и войната в Украйна. Това са фундаментални събития, които понякога водят до такъв тип извънредни мерки. Но тук в настоящата ситуация в България няма фундаментално събитие, на което да трябва да се отговори. Не може фундаменталното събитие да е: правителството търси един милиард. Това ли е фундаменталното събитие, за което трябва да въвеждаме извънредно законодателство? Не мисля, че това е добър фискален подход, още по-малко подходящ знак към инвеститорите и бизнеса. БНБ припомни на финансовия министър, че е нейно задължение да оценява последствията върху банковата система Гълъб Донев нападна управителя на БНБ - икономическият му анализ бил "политически послания" Управителят на БНБ предупреди, че облагането на "свърхпечалбите" на банките може да вдигне лихвите по кредитите

Илиян Филипов е известен като успешен бизнесмен, който разработва големи инвестиционни проекти. Според Руси Чернев, той е превърнал железопътния транспорт в ключова част от регионалната икономика. Фил…

Click to read full live report and analysis.

Той свали от власт Тодор Живков, но остана комунист. Искаше да въведе пазарна икономика, но постигна глад за хората. Наричаше Русия своя втора родина, но два пъти беше министър-председател на България. Наричаше БСП своя партия, но влезе в смъртоносен конфликт с лидера ѝ. Казваше, че се бори за демокрация, а го смятаха за създател на силовите групировки. Той е Андрей Луканов, убит посред бял ден преди 30 години. Материалът Една сутрин на улица „Латинка“. Убийството, което преди 30 години шокира България е публикуван за пръв път на Свободна точка.

Със заповед на заместник-министър председателя и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев считано от днес Асен Ненчев е назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Асен Ненчев е магистър по мениджмънт от Imperial College London и бакалавър по икономика и бизнес от University College London, където защитава дипломна работа на тема „Преките чуждестранни инвестиции и тяхното отражение върху икономическия растеж“. Има над 20 години професионален опит в Лондон и България. Заемал е висши позиции, бил е член на управителни и надзорни органи в публичния и частния сектор, с фокус върху корпоративните финанси, енергийния сектор, бизнес трансформацията и стратегическото развитие. Кариерата му включва работа в международни финансови компании в Лондон, сред които Merrill Lynch и Société Générale. Ненчев е бил изпълнителен директор на „София Тех Парк“, където е отговарял за управлението и развитието на организацията и нейните стратегически направления. Той има богат опит в управление и развитие на стратегически инвестиционни проекти, както и в областта на финансите, инвестициите и стратегическото управление. Г-н Ненчев поема поста от досегашния изпълнителен директор на БАИ Ангел Иванов, който беше временно изпълняващ длъжността. „Тук съм, за да представяме България по възможно най-добрия начин пред света и да привличаме повече инвестиции. Това е основен приоритет на правителството и моя лична цел. Надявам се с общи усилия да надградим постигнатото до момента и да продължим да развиваме България като привлекателна дестинация за инвестиции“, каза при встъпването си в длъжност новият изпълнителен директор Асен Ненчев.

Заместник-министърът откри Конференцията на заинтересованите страни по Общата морска програма за Черно море 2026 в Бургас Черно море е стратегически регион с ключово значение за продоволствената сигурност, синята икономика, морския транспорт, туризма, рибарството и аквакултурите. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров при откриването на Конференцията на заинтересованите страни по Общата […] The post Черно море е стратегически регион с ключово значение за продоволствената сигурност first appeared on Maritime.bg - Морският портал.

Румъния може да се присъедини към еврозоната до 2035 г. и е в състояние да излезе от процедурата по прекомерен дефицит до 2030 г., каза министърът на финансите Александру Назаре по време на участието си в международния бизнес и технологичен форум Impact SEE в Букурещ. Той изнесе презентация на тема „Икономика на амбицията: Превръщане на потенциала в просперитет“, предаде БТА. Министърът на финансите говори за текущия икономически и финансов модел на страната, като акцентира върху няколко ключови направления и бъдещи перспективи - фискална дисциплина и консолидация, преход към икономика, водена от инвестиции, максимално усвояване на европейски средства и привличане на частен капитал. „Инвестициите ни през август тази година са с 25–26 милиарда повече от миналата година, като същевременно успяхме да намалим бюджетния дефицит. Това означава, че не компрометирахме инвестициите заради дефицита, тоест направихме качествена корекция, а не просто счетоводна“, изтъкна Александру Назаре. По думите му всичко това говори за новата икономическа посока, в която Румъния е длъжна да поеме, за да се развива и да става все по-значима в региона. „Поглеждайки към изпълнението на бюджета, имаме 25 процента ръст на ДДС, имаме над седем процента ръст на осигурителните вноски, имаме 2,5 милиарда повече от данък върху печалбата и всичко това ни помогна да покажем това лято пред рейтинговите агенции, че корекцията не е просто план – тя е реална, сериозна е, надеждна е и се е материализирала“, каза министърът. Той припомни, че през февруари властите са приели план за възстановяване, съдържащ серия от схеми за подпомагане. Една от тях предвижда подпомагане на индустрията. „Имаме нов подход, защото планираме да финансираме точно тези индустрии, от които Румъния страда по отношение на търговския баланс. Ще разполагаме със 150 милиона евро, които ще бъдат пренасочени точно към тези производствени инвестиции, от които Румъния се нуждае. А Румъния страда много във фармацевтичния сектор, в петрохимическия сектор, в сектора за преработка на храни, така че от 15 октомври в Министерството на финансите могат да бъдат подавани проекти. Подборът ще бъде направен месец по-късно“, съобщи Назаре. Като друга схема за подпомагане той посочи „TeHab Romania“. „Това е схема, която за първи път обединява научноизследователската и развойна дейност и производството в една и съща програма. Планирали сме още 150 милиона евро по тази линия, а приемът на документи за проекти ще започне през ноември“, допълни Александру Назаре. Той подчерта, че Румъния трябва да мисли и за надежден бюджет за 2027 г. „Защо ни е нужен такъв бюджет? Защото трябва да бъдем в състояние да покажем, че имаме надежден път за 2027 г. и че намаляването на дефицита и поддържането на траекторията, която приехме, също се материализират. Това е необходимо, за да докажем на рейтинговите агенции и на Европейската комисия, че Румъния остава предвидим и сериозен партньор, а също и за да покажем, че нивото на амбицията ни по отношение на кредитния рейтинг се е променило. Вече не искаме да бъдем на последното стъпало, да оставаме само на една крачка над неинвестиционния клас (junk) с негативна перспектива“, обясни Назаре. На финала той сподели, че са нужни нови ресурси, публично-частни партньорства, чуждестранен капитал и стабилни финансови пазари. „Това са ресурси, които са абсолютно необходими за типа растеж, който проектираме за бъдещето на Румъния“, отбеляза в заключение министърът.

Правителството смята да повиши още един данък от 2027 г.  данъкът върху разходите, свързани с предоставени от фирмата активи за лично ползване на работници, служители, членове на управителни и контрол...

Иранската икономика вероятно ще рухне в рамките на следващите две седмици, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесент в интервю за Fox News. По думите му по море се транспортират още 15 милиона барела ирански петрол, след което Техеран няма да има с какво да търгува. „Остават само още 15 милиона барела ирански петрол, които се транспортират по море. Иран няма да има с какво да търгува“, каза Бесент. Той свърза петролния натиск с опитите на Техеран да постигне споразумение със САЩ. **Натиск върху банки и криптопортфейли** Американският финансов министър заяви, че САЩ са затворили три банки и са взели на прицел криптопортфейли, свързани с Иран. Бесент каза още, че иранските авиокомпании са „изолирани от света“ заради американските икономически санкции. „Те са на колене“, заяви Скот Бесент. Твърдението за възможен срив на иранската икономика беше представено като прогноза на американския финансов министър. Посоченият от него срок е „следващите две седмици“, без в интервюто да бъде обявена конкретна дата за евентуалното развитие. **Бесент защити икономическата политика на Тръмп** В същото интервю Бесент заяви, че данъчната, търговската и енергийната политика на администрацията на президента Доналд Тръмп, както и дерегулацията, стимулират икономическия растеж в САЩ. Той каза, че докато „Уолстрийт винаги се справя добре“, сега добре се представя и бизнесът на Main Street, както в САЩ често се обозначават малките и местните компании. По думите му се наблюдава и възраждане на малките и местните банки. Според Бесент дерегулацията ще направи икономическия растеж „устойчив и неинфлационен“. Той посочи регулаторната предвидимост и това, че държавата не пречи на бизнеса, като фактори, които са от полза както за големите, така и за малките компании. **Източници:** БНР Новините, Фокс Нюз

Осигуряването на населението с чиста питейна вода остава една от основните задачи на световната икономика и екологията. Според данни на Организацията на обединените нации над два милиарда души по света нямат постоянен достъп до безопасни източници на вода. Сухите региони на Северна Африка, Близкия изток, Австралия и югозападната част на Съединените щати все повече зависят от обезсоляването на морска вода. Само че прилаганите днес промишлени методи изискват огромни разходи на енергия и създават опасни отпадъци, които нанасят пряка вреда на морската среда. Група физици и инженери от Института по оптика към Университета в Рочестър, ръководена от професор Чунлей Го, разработи система за обезсоляване на базата на слънчева енергия, която преодолява основните недостатъци на съвременните инсталации.

Президентът на Парагвай Сантяго Пеня определи изключването на Тайван от системата на ООН като „петно“ върху организацията и предупреди, че евентуален конфликт в Тайванския проток би могъл да има последици за световната икономика. В речта си пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Пеня заяви: „Парагвай не е неутрален по този въпрос. Парагвай застава — и го казвам ясно и категорично — до Тайван.“ Той подчерта, че тази позиция не се основава на целесъобразност, а на споделени ценности като „демокрацията, върховенството на закона, човешките права и мира“. Пеня заяви, че 70-те години непрекъснати дипломатически отношения между Парагвай и Тайван са „свидетелство за истинското приятелство между нашите народи“. Той потвърди подкрепата на Парагвай за пълноценното и значимо участие на Тайван в ООН и нейните специализирани агенции. „Тайван може да даде конкретен принос за мира, развитието и човешките права“, заяви Пеня. Според него изключването на Тайван лишава международната система от възможности, които биха могли да бъдат от полза за нейните членове, „и е петно върху Организацията на обединените нации“. Парагвайският президент предупреди, че над Индо-Тихоокеанския регион, и по-специално над Тайванския проток, се събират „зловещи облаци“. По думите му евентуален конфликт би засегнал Япония, Източна и Югоизточна Азия, както и световната икономика, включително доставките на микрочипове, от които зависят промишлеността, отбраната и изкуственият интелект. „ Всеки, който смята, че това е твърде далечен или маловажен въпрос, просто не е разбрал същността на XXI век “, заяви Пеня, като сравни значението на микрочиповете през XXI век с това на петрола през XX век. „Залогът при този потенциален конфликт едва ли би могъл да бъде по-висок. Самото бъдеще на човечеството е заложено на карта“, добави той. Според Пеня въпросът не трябва да бъде разглеждан като проблем, засягащ единствено Тайван, тъй събитията в региона са „просто твърде опасни за всички нас“. Той призова международната общност да премине от думи към „конкретни действия“ и заяви, че Парагвай ще бъде „на първия ред, готов да помогне“ на масата за преговори за постигане на мир и разбирателство.

Много причини се струпаха наведнъж, за да имаме такива цени. Горивата са основния двигател за повишаването на цените – видяхме го и през 2022 година. Световните кризи, които не зависят от нас, също са сериозен фактор за инфлацията. Това каза Богомил Николов от „Активни потребители” в студиото на „Събуди се” по NOVA. По думите му спекула има там, където няма конкуренция. „Пазарната икономика залага на конкуренцията като регулатор на цените. Ако има продавач, който ви иска 3 евро за определен продукт, но има още 9, които искат да ви вземат парите, то все някой ще ви го продаде на по-ниска цена”, смята той. Николов изтъкна, че често не се вглеждаме в причините, поради които цените са такива в момента. „Не трябва да търсим ефекта само върху цените, а да видим и какво се случва надолу по веригата и да се направи политика, която да стимулира производството. До момента съм чул заявка само от земеделския министър Пламен Абровски, че се готви закон за кооперативите. Ако не се вземат мерки навреме, ще продължим да говорим по тази време още”, смята той. Експертът уточни, че в Гърция подобен закон за кооперативите действа от 1916 година. „Закъснели сме и трябва да действаме сега”, допълни той. По отношение на това какви ще бъдат цените, той каза, че е трудно да се прогнозира към момента. „През лятото петролът се успокои, а сега тръгна отново нагоре. Други по-малки фактори, които влияят на цените са закръгляването след въвеждането на еврото и изсветляването на икономиката”, каза той. Николов уточни, че това изсветляване се е получило, след като от началото на тази година много хора са предпочели да плащат с карта и така търговците са въвели постерминали. „Така те започнаха да плащат данъците си и това влияе върху цените. Когато плащанията минават през касови апарати, те се крият по-трудно като оборот”, заяви той.

Изтекли документи сочат планове на LinkedIn за абонаменти, фонд за създатели, бранд партньорства, платени срещи и събития.