**МВФ прогнозує Україні дефіцит у $54 млрд до 2029 року - Bloomberg** <p>За оцінкою МВФ, Україні може бракувати $30–35 млрд у 2027 році, $17 млрд у 2028-му та $2 млрд у 2029-му. Донори шукають кошти.</p>****

Човешкият мозък променя драстично “предавките” два пъти през живота си – първо на 24-годишна възраст и след това на 60-годишна възраст. Това е според резултатите от мащабно проучване, в което учени са изследвали повече от 1,3 милиона нервни клетки от донори на възраст от бебета до 97 години. Учените са искали да създадат подробна карта на префронталния кортекс – областта, отговорна за вземането на решения и формирането на паметта. Това съобщава Daily Mail. Човешкият мозък „превключва“ два пъти през живота си: какво означава това? Изследователите са установили, че невронната система преминава през два ключови етапа на преструктуриране: първият на 24-годишна възраст, когато мозъкът &hellip;

⚡️ Для Михайла Федорова створили окрему посаду з можливістю бронювання, а його роботу та закордонні поїздки підтримують донори, — голова фонду «Східна Європа».   ⭕️Ексміністр оборони був заброньований...

През 2026 г. се навършват 20 години от създаването на Българско сдружение „Лимфом“. Годишнината ще бъде отбелязана с информационна кампания за онкохематологичните заболявания под надслов „Българско сдружение „Лимфом“ — 20 години подкрепа и грижа“. Слоганът обединява хората, които през годините са били част от общността – пациенти, близки, лекари, доброволци и донори на стволови клетки, и е признание към всички, които застават до пациентите с онкохематологични заболявания.

През 2026 г. се навършват 20 години от създаването на Българско сдружение „Лимфом“. Годишнината ще бъде отбелязана с информационна кампания за онкохематологичните заболявания под надслов „Българско сдружение „Лимфом“ — 20 години подкрепа и грижа“. Слоганът обединява хората, които през годините са били част от общността – пациенти, близки, лекари, доброволци и донори на стволови клетки, и е признание към всички, които застават до пациентите с онкохематологични заболявания. Септември - Световният месец за повишаване на информираността за рака на кръвта, ще бъде основен акцент в юбилейните активности. През целия месец, с подкрепата на Столична община и „Метрополитен“ ЕАД, на екраните в метростанциите в София ще се излъчва кратък видеоклип, посветен на 20-годишнината на сдружението.

С увеличаването на възрастта жените имат по-малък шанс за успешна бременност, дори и при ин витро процедури с донорски яйцеклетки, като вероятността за успех **спада осезаемо на около 49 години** , твърди ново проучване. То е обхванало 1774 жени и показва, че при по-висока възраст вероятността за забременяване намалява, а рискът от спонтанен аборт се увеличава, въпреки че използваните яйцеклетки са от млади донори. Ръководителят на изследването д-р Беатриче Крестани от италиански център по асистирана репродукция обяснява, че досега научният фокус е бил насочен основно към стареенето на яйчниците. „Смяташе се, че ако замените старите яйцеклетки с млади донорски, на практика “рестартирате” репродуктивния часовник. Нашите резултати показват, че картината е по-сложна“, казва д-р Крестани пред BBC. **С възрастта настъпват промени и в маточната лигавица** , която играе ключова роля за имплантирането и развитието на ембриона. Макар дебелината ѝ да остава относително непроменена, качеството ѝ постепенно се влошава. Това означава, че дори при наличието на качествени донорски яйцеклетки средата, в която трябва да се развие бременността, вече не е същата. Данните сочат, че при жените между 35 и 39 години вероятността да настъпи бременност след ин витро процедура с донорски яйцеклетки е около 54%. При жените на 49 и повече години този показател намалява до приблизително 43%. Още по-осезаем е спадът при живородените деца – от 46% до около 32%. Рискът от спонтанен аборт също нараства значително – от около 24% до 38%. **„Тези резултати не бива да обезкуражават жените да прибягват до лечение с донорски яйцеклетки,** тъй като успеваемостта остава значима дори в по-напреднала възраст. Пациентките обаче трябва да бъдат информирани, че донорските яйцеклетки не могат напълно да премахнат ефектите на репродуктивното стареене, особено след 49-годишна възраст“, казва д-р Крестани. Учените отбелязват, че когато бъдат използвани всички създадени ембриони в рамките на лечението, кумулативният шанс за живо раждане остава висок – приблизително 80% при жените между 35 и 40 години и около 62,5% при тези над 49 години. Според авторите на изследването бъдещи терапии трябва да бъдат насочени именно към **подобряване на състоянието на матката** или към разработването на методи за ранно откриване на възрастовите промени в нея. Пред BBC телевизионната журналистка Шарън Маршал разказва за собствената си шестгодишна борба с безплодието. След седем ин витро опита тя ражда дъщеря си Бетси на 46-годишна възраст. По думите ѝ обществото често вижда единствено успешния край на подобни истории, особено когато става дума за известни личности, но рядко осъзнава през какви физически и психически изпитания преминават много жени. Маршал споделя, че преди успешната бременност е преживяла две загуби и през цялото време е живяла в постоянна тревога до раждането на детето ѝ. "Нека бъдем честни с жените за трудностите, с които могат да се сблъскат, и колко трудно може да бъде да забременеят с напредването на възрастта. Ние заслужаваме да знаем това", казва тя. Животът и други неща · Voiceletter: Четете дребния шрифт, преди да си пожелаете нещо

На 21 април 2007 г. във Военномедицинска академия беше извършена първата чернодробна трансплантация в историята на лечебното заведение – операция, която поставя началото на нов етап в българската трансплантология. Сега, почти две десетилетия по-късно, проф. Никола Владов разказва за пътя от първата успешна трансплантация до изграждането на национален център с европейско ниво на експертиза. За трудните решения, драматичните битки за живот, недостига на донори и хората, които превръщат трансплантациите в кауза… Пред ФАКТИ говори проф. Никола Владов, началник на Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА. **- Проф. Владов, какво си спомняте най-ярко от 21 април 2007 г., когато във ВМА беше извършена първата чернодробна трансплантация?** - Спомням си огромния ентусиазъм, с който всички работехме тогава. Бяхме толкова съсредоточени върху самата операция, че когато накрая казах: „Свършихме“, част от колегите дори не можаха веднага да осъзнаят, че всичко е приключило успешно. Разбира се, това го казвам с усмивка, но показва колко силно бяхме погълнати от идеята да осъществим тази трансплантация. Най-голямата ни гордост е, че успяхме да го направим със собствени сили, без пряка помощ от чуждестранни специалисти. Моите ментори във Франция следяха развитието на програмата и знаеха какво се случва при нас, но след операцията единствено ги уведомих, че трансплантацията е извършена успешно и пациентът е добре. Навсякъде по света, когато се създава нова трансплантационна програма, обичайна практика е да се разчита на подкрепата на вече утвърдени международни екипи. Ние обаче бяхме уверени в подготовката си и в способностите на целия екип. Разбира се, в никакъв случай не бихме предприели стъпка, която би застрашила живота на пациента. Най-красноречивото доказателство за успеха на тази първа трансплантация е, че реципиентът и днес е жив и здрав. Това е удовлетворение, което трудно може да се опише с думи, и потвърждение, че сме взели правилното решение и сме извървели правилния път. **- Колко трудна беше подготовката за тази първа трансплантация и в кой момент повярвахте, че екипът е готов да се справи самостоятелно?** - Когато дойдох във ВМА през 2003 г., идеята беше да създадем Клиника по жлъчно-чернодробна хирургия и да развием съвременната чернодробна хирургия в България. По това време вече бях специализирал неколкократно във Франция и бях добре запознат с най-модерните практики в тази област. С натрупването на опит и с разширяването на дейността постепенно се роди и амбицията ВМА да започне да извършва чернодробни трансплантации. През 2005 г. организирахме българо-френски научен симпозиум, на който присъстваха моите ментори – проф. д-р Оливие Собран и проф. д-р Филип Бонишон. Те се запознаха с базата, с организацията на работа и с обема на хирургичната дейност, която извършвахме, и категорично заявиха, че клиниката и болницата са достигнали нивото, необходимо за започване на програма за чернодробни трансплантации. След това заминах за Франция и прекарах един месец в екипа на проф. Собран. Когато се върнах в България, вече бяхме убедени, че можем да направим следващата крачка. В рамките на година осъществихме първата чернодробна трансплантация. Френските ни колеги ни предоставиха своите протоколи и алгоритми на работа, които заедно с младите тогава лекари, а днес вече професори Ивелин Такоров и Васил Михайлов, преведохме, адаптирахме и внедрихме. Всички бяхме изключително мотивирани и обединени от идеята да създадем нещо, което до този момент не беше правено във ВМА. В първата трансплантация участва най-опитната част от екипа – аз, проф. Венцислав Мутафчийски, днес началник на ВМА, и д-р Сергей Сергеев. С годините екипът постепенно се разрасна и сега разполагаме с три напълно взаимозаменяеми трансплантационни екипа, както и с три екипа за експлантация, съставени от отлично подготвени, опитни и сравнително млади хирурзи. Това е може би най-голямото постижение през тези години – не само развитието на самата трансплантационна програма, но и създаването на поколения специалисти, които гарантират нейното бъдеще. ВМА израсна изключително много по отношение на подготовката на кадри за чернодробна трансплантация и днес разполага с експертиза на европейско ниво. **- Какво промени първата успешна трансплантация за ВМА и за българската трансплантология като цяло?** - Първата чернодробна трансплантация промени много неща. На първо място, тя постави ВМА в съвсем друга категория – сред високоспециализираните болници с необходимия ресурс, експертиза и организационен капацитет да извършват една от най-сложните операции в съвременната медицина. Този успех показа, че Академията разполага не само с подготвени хирурзи, но и с цялостен мултидисциплинарен екип – гастроентеролози, анестезиолози, реаниматори, специалисти по образна диагностика, медицински сестри и много други професионалисти, без които една трансплантационна програма не би могла да съществува. Всички те трябва да бъдат на изключително високо ниво, за да се грижат за такива пациенти. Може би най-ценното е, че трансплантациите се превърнаха в кауза за цялата ВМА. Не само за хората, които пряко участват в операционната, а и за всички, които по един или друг начин са част от този процес. И до днес виждаме същия ентусиазъм, същата отдаденост и същото чувство за обща мисия. Това е кауза, която продължава да ни мотивира да бъдем все по-добри. В национален план резултатите също говорят сами за себе си. След 19 години ВМА е единственият център в България, който извършва чернодробни трансплантации. Това е признание, че избраният от нас път е бил правилен и че през годините сме успели да съхраним и развием нивото, което поставихме още с първата трансплантация. А това съвсем не е лесна задача. Паралелно с това Академията продължи да надгражда своите възможности и в други области на трансплантационната медицина. Вече разполагаме и с урологични екипи, които участват в бъбречните трансплантации. Това показва, че ВМА не спира да се развива и да разширява експертизата си. В крайна сметка днес държавата има в лицето на ВМА структура, на която може да разчита безрезервно при най-сложните хирургични случаи. Тук се извършва най-тежката и високоспециализирана хирургия – от класическата отворена хирургия до най-съвременните лапароскопски и роботизирани операции. Всичко това е подкрепено от висок стандарт на грижа за пациентите, което превръща ВМА във водеща болница както в областта на трансплантациите, така и в българското здравеопазване като цяло. **- Често казвате, че трансплантологията е върховата форма на екипната работа в медицината. Как се изгражда такъв екип и колко време е необходимо, за да заработи като едно цяло?** - Изграждането на трансплантационен екип е дълъг процес, който изисква години работа, обучение и натрупване на опит. В него участват много хора, но с времето естествено се случва своеобразен подбор. Някои идват, запознават се с тази хирургия и разбират, че това не е тяхното призвание. Други остават, защото откриват в нея своето място. Трансплантационната хирургия е изключително завладяваща, но същевременно и много изискваща. Натоварването е огромно – както физическо, така и психическо. Това е работа, която не търпи компромиси и често не се побира в рамките на стандартното работно време. В нашата клиника работният ден приключва тогава, когато приключи работата и когато пациентите са получили необходимата грижа. Постепенно остават хората, които не само притежават необходимите професионални качества, но и имат сърце за тази работа. Именно така се формира ядрото на екипа – група от специалисти, обединени от обща цел, доверие и готовност да поемат отговорност в най-трудните моменти. Около това ядро постепенно се изграждат и новите поколения хирурзи. Младите колеги се учат, натрупват опит и с времето сами намират своето място в екипа. Това е непрекъснат процес на приемственост, без който развитието на една трансплантационна програма и на една клиника е невъзможно. Затова често казвам, че трансплантологията е върховата форма на екипната работа в медицината. Успехът никога не е заслуга на един човек. Той е резултат от усилията, доверието и професионализма на десетки хора, които работят като един организъм в името на пациента. **- От първата трансплантация до днес кои са най-големите технологични и медицински промени, които улесниха работата на специалистите?** - Живеем в изключително динамично време по отношение развитието на хирургията и медицината като цяло. Аз започнах своя професионален път през 1987 г. и през тези близо четири десетилетия имах възможността да наблюдавам и да участвам в промени, които коренно преобразиха начина, по който лекуваме пациентите. Когато започвах, много от технологиите, които днес приемаме за даденост, просто не съществуваха в ежедневната практика. Работеше се по утвърдени от десетилетия методи и хирургията беше много по-различна. Любопитно е, че именно през 1987 г. във Франция е извършена първата лапароскопска холецистектомия – събитие, което поставя началото на истинска революция в хирургията. В България този метод навлиза няколко години по-късно и постепенно променя изцяло представите за оперативно лечение. След лапароскопската хирургия започна бързото развитие на съвременната електрохирургия, което даде възможност операциите да станат по-прецизни, по-безопасни и значително по-малко травматични за пациентите. По-късно навлязоха роботизираните системи, новите поколения образна диагностика, както и съвременните медикаменти за онкологично лечение. Всичко това разшири границите на възможното и позволи да се предприемат интервенции, които преди години изглеждаха немислими. На практика технологиите революционизираха медицината и в частност хирургията. Неща, които в началото на моята кариера смятахме за почти невъзможни, днес са част от ежедневната работа на много хирургични екипи по света. Радващото е, че България не остава встрани от този процес. Днес разполагаме с болници, които са отлично оборудвани, с модерна апаратура и много добри условия за работа. Това дава възможност на българските специалисти да прилагат съвременните достижения на медицината и да предлагат лечение на ниво, съизмеримо с водещите европейски центрове. **- Коя е най-драматичната трансплантация, в която сте участвали, и какви уроци остави тя у вас и екипа?** - Най-драматичният случай, в който съм участвал, без съмнение беше една ретрансплантация през 2013 г. Ставаше дума за млад мъж, на когото преди това бяхме извършили чернодробна трансплантация от жив донор – неговия брат. Първоначално всичко вървеше добре, но впоследствие състоянието му рязко се влоши. Започна тежко кървене, развиха се сериозни усложнения и стана ясно, че единственият шанс за спасението му е спешна ретрансплантация. Подадохме пациента по спешност в листата на чакащите, въпреки че в онзи момент никой не можеше да гарантира, че навреме ще се намери подходящ донор. Това беше огромно изпитание както за пациента и неговото семейство, така и за целия медицински екип. Беше истинска игра на нерви – час след час наблюдавахме как състоянието му се влошава, а времето работеше срещу нас. Освен че очаквахме донорска ситуация, трябваше ежедневно да се борим с последиците от тежката кръвозагуба и усложненията, за да го задържим жив до евентуалната трансплантация. В такива моменти медицината достига своите граници и остава надеждата. Надеждата, че ще се появи подходящ орган навреме и че ще успееш да дадеш на пациента още един шанс. За щастие това се случи. Близките на починала млада жена взеха благородното решение да дарят нейните органи и така се появи възможност за ретрансплантация. Извършихме операцията, която сама по себе си беше изключително сложна и рискова, но успешна. Този млад човек премина през изпитание, което малцина могат да си представят. Успя да преодолее всички трудности, възстанови се и днес е жив и здрав. Създал е семейство и води пълноценен живот. Това е един от случаите, които никога не се забравят. Той ни напомни колко ценен е всеки донорски жест, колко важна е екипната работа и колко тънка понякога е границата между загубата и спасението. Именно такива истории дават смисъл на всичко, което правим. **- Много от лекарите във ВМА са имали възможност за кариера в чужбина, но са избрали да останат в България. Какво ги мотивира да посветят професионалния си път на българската трансплантология?** - Смятам, че има няколко основни причини. На първо място са условията за работа и възможностите за професионално развитие. ВМА последователно провежда политика, която дава шанс на младите лекари да се развиват, да придобиват нови умения, да поемат отговорности и да израстват кариерно. Разбира се, това върви ръка за ръка с личната мотивация. Медицината, а особено трансплантационната хирургия, изисква много труд, постоянство и отдаденост. Това не е професия, в която успехът идва бързо или лесно. Зад всяко постижение стоят години обучение, дежурства, лишения и огромна лична ангажираност. Днешното поколение лекари има различни очаквания и различен поглед към баланса между професионалния и личния живот, което е напълно разбираемо. Но има нещо, което не се е променило и никога няма да се промени – големите резултати в медицината се постигат с много работа и постоянство. Това е философията, която винаги съм следвал и която се опитвам да предам на младите си колеги. Вярвам, че когато човек е готов да инвестира време, усилия и сърце в това, което прави, резултатите неизбежно идват. Мисля, че именно тази възможност – да бъдат част от нещо значимо, да се развиват в силен екип и да оставят своя принос в българската медицина – мотивира много млади лекари да изберат да останат и да градят кариерата си тук - в България и по-конкретно във ВМА. **- Кои са най-сериозните предизвикателства пред трансплантациите у нас днес – липсата на донори, финансирането, обществените нагласи или кадровият ресурс?** - Безспорно най-сериозното предизвикателство пред трансплантациите у нас остава недостигът на донори. Това е проблем, който не е свързан с готовността на трансплантационните центрове или с възможностите на медицинските екипи, а с цялостната организация на донорския процес и обществените нагласи към донорството. Необходимо е да продължат усилията за развитие на донорската мрежа, за подкрепа на координаторите по донорство и за повишаване на информираността на обществото. Това е кауза, в която участват много институции и от която зависи шансът за живот на стотици пациенти. От своя страна ВМА винаги е инвестирала в развитието на трансплантационната програма и продължава да го прави. През годините Академията последователно надгражда своя капацитет – чрез модерна апаратура, създаване на отлични условия за работа, изграждане на високотехнологични операционни зали и непрекъснато обучение на специалистите. Особено важно е, че се инвестира не само в техника, а и в хора. Създава се култура на приемственост, на професионално развитие и на разбиране, че трансплантациите са мисия, която изисква отдаденост от целия екип. Именно затова днес ВМА разполага с подготвени специалисти и с цялата необходима инфраструктура, за да отговори на най-високите стандарти в тази област. ------------------------------- Проф. Никола Владов, началник на Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА, за първата чернодробна трансплантация във ВМА, битките за живот и хората, които не се отказват. Той е един от водещите български хирурзи и пионер в развитието на чернодробно-панкреатичната хирургия и трансплантологията у нас. Завършва медицина в Медицински университет-София през 1987 г., а професионалният му път преминава през специализации и обучения във водещи хирургични центрове във Франция, Италия и Тунис. От 2007 г. ръководи Програмата за чернодробни трансплантации на ВМА, а от 2009 г. е начело на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология. Под негово ръководство ВМА се утвърждава като национален лидер в областта на чернодробните трансплантации. Проф. Владов извършва първата лапароскопска резекция на черен дроб и първата лапароскопска резекция на панкреас в България, първата трансплантация на черен дроб от жив донор между възрастни и първата чернодробна ретрансплантация у нас. През 2013 г. е избран за почетен член на Френската академия по хирургия, а през 2016 г. получава отличието „Лекар на годината“ на Българския лекарски съюз. Името му е трайно свързано с развитието на съвременната българска трансплантология и с изграждането на поколения специалисти в тази високоспециализирана област.

**URC 2026: донори вже почали оголошувати про допомогу Україні** <p>Велика Британія оголосила пакет підтримки України на майже 290 млн фунтів для енергетики та боротьби з корупцією. На Конференції з відновлення України в Гданську також очікується оголошення ЄС першого траншу в межах кредиту на 90 млрд євро.</p>****

На 21 май фондация „Майки за донорството“ празнува 12 години от учредяването си. За тези години активна дейност на организацията родените деца надхвърлят 4500. Повече от 5200 жени и мъже потърсиха фондацията, за да дарят яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони, а само през последната година са извършени над 400 донорски процедури. Донорството като превенция Зад щастливата статистика през последната година, обаче забелязваме тревожна тенденция при част от кандидатите за донори.

На 21 май фондация „Майки за донорството“ празнува 12 години от учредяването си. За тези години активна дейност на организацията родените деца надхвърлят 4500. Повече от 5200 жени и мъже потърсиха фондацията, за да дарят яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони, а само през последната година са извършени над 400 донорски процедури. Донорството като превенция Зад щастливата статистика през последната година, обаче забелязваме тревожна тенденция при част от кандидатите за донори. При провеждане на задължителните и безплатни медицински изследвания за всеки кандидат-донор в т.ч. вирусология, микробиология и генетични изследвания с над 400 носители на заболявания и други специфични, отчитаме ръст на отпадналите кандидати за донорство поради влошено здравословно състояние.

**Фонд Ради миру Трампа порожній - ЗМІ** <p>Офіційний фонд Ради миру Трампа порожній. Донори перераховують кошти на рахунки JPMorgan в обхід Світового банку без належного фінансового контролю.</p>****

Відділ освіти, молоді та спорту Арцизької міської ради (Одеська область) 13 травня за результатами тендеру замовив ТОВ «Кортакоз» будівництво шкільного укриття (коригування) за 38,23 млн...

Менський опорний заклад загальної середньої освіти І-ІІІ ступенів ім. Т.Г. Шевченка Менської міської ради (Чернігівська область) 1 травня за результатами тендеру замовив ТОВ «Будівельно-виробнича фірма...

Суд зобов’язав розірвати контракт відділу освіти Зміївської міськради Харківської області на ремонт Чемужівського ліцею, який було укладено у жовтні 2025 року. Про це свідчить рішення...

**Рада миру Трампа зіткнулася з нестачею фінансування, план щодо Гази під загрозою** <p>Донори надали менше 1 млрд доларів із обіцяних 17 млрд для відновлення Гази. План відбудови анклаву під загрозою через гостру нестачу фінансування.</p>****

ПрАТ «Українська фінансова житлова компанія» 26 березня уклало угоду з компанією «Alvarez & Marsal European Growth Markets Sp. z o.o.» (Польща) про послуги фінансового радника...

У селищі Комишуваха, що лише за 20 км від лінії фронту, наприкінці 2025 року завершили будівництво укриття для гімназії «Джерело». Хоча на об’єкт витратили понад...