* България остава сред страните с най-устойчиво поскъпване на имотите в ЕС; * Инвестиционната активност в строителството расте - с издадени разрешителни за 13 500 нови жилища; * Строят се по-мащабни проекти с плътно застрояване; * Очаква се постепенно охлаждане на пазара, но не и рязка корекция. Това са изводите от анализ на жилищния пазар е България на компанията за недвижими имоти Sorenda Real Estate. За последната година имотите в България са поскъпнали с над 15%, като единствено в Португалия цените растат по-бързо в Европейския съюз. **За 15 години жилищата в България са поскъпнали с над 133%** , което поставя страната сред пазарите с най-устойчив ръст в ЕС. Бумът на имотния пазар се дължи на комбинация от фактори - **силно търсене, ограничено качествено предлагане, отложени решения и ниски лихви.** Всичко това прави текущия ръст логичен, макар и трудно устойчив в дълъг хоризонт, казват от компанията за недвижими имоти. Динамиката вече започва да се променя: **в отделни сегменти се наблюдават по-дълги срокове за продажба** , а купувачите стават по-чувствителни към ценообразуването. „Нашето очакване е за **по-скоро плавно охлаждане, отколкото за рязка корекция, но при рязка промяна в лихвите или доходите пазарът логично би се коригирал по-бързо** “, коментира **Евгени Василев, управител на Sorenda Real Estate.** През третото тримесечие в България са издадени над 13 500 разрешителни за нови жилища, което е най-големият брой от 2007-а насам. Прави впечатление, че расте броят на жилищата в новите сгради, които се увеличават с 46,9%. Това показва, че проектите стават по-мащабни и по-плътни. Разгънатата застроена площ се увеличава с над 32%, което потвърждава разширяването на обхвата на новите проекти - от малки кооперации към по-големи сгради със значителен брой жилищни единици. Според експертите на компанията това е знак за потенциал за по-силен строителен цикъл през следващите до две години и е ясен сигнал, че **инвеститорите не предвиждат криза, а напротив - очакват силно търсене и след присъединяването към еврозоната.** Разрешителното обаче е ранен индикатор, който не гарантира реално строителство. Важен тест за пазара ще бъде дали тези проекти ще започнат реализация в рамките на следващите 6-12 месеца и дали ще бъдат завършени в срок. В сегмента на комплексите от къщи цените вече надхвърлят 2300–2500 евро/кв.м, а самостоятелни имоти над 700 хил. евро не са рядкост – логичен резултат от поскъпването на материалите и оскъдността на подходящи терени. **Банките освобождават 13 - 14 млрд. лв. ликвидност: кредитирането остава евтино и предвидимо** Влизането в еврозоната ще промени банковата архитектура в България много по-съществено, отколкото потребителите си представят. Понижаването на задължителните резерви от 12% на 1% ще освободи 13 - 14 млрд. лева ликвидност – ресурс, който ще засили конкуренцията между банките. Това не означава „вълна от евтини кредити“, но прави банковата система много по-гъвкава и конкурентна в борбата за качествени клиенти. България и досега е сред страните с най-ниски лихви по ипотечни кредити в ЕС със средна лихва в диапазона 2,5 - 3 % при средно над 3 - 3,5% в еврозоната. Това се дължи на високата ликвидност и на локалния характер на финансирането. Тези нива вероятно ще се запазят и след 1 януари - със слаба тенденция към преминаване към фиксирани или хибридни лихви, както се случи в Хърватия. Според анализаторите основната разлика между 2025 и 2026 г.: няма да бъде в цените, а в поведението. Купувачите ще се ориентират към по-дълги сделки, по-сигурни кредити и по-зрели решения. **Как ще се промени пазарът след 2026 г.** Анализторите очакват „нормализацията“ след 2026 г. ще бъде разделение не между ново и старо, а между качествено и некачествено строителство. Този процес ще се характеризира с: * по-умерен ръст на цените, който ще бъде по-близо до ръста на доходите, а не двуцифрени темпове всяка година; * по-дълги срокове за реализация, което значи, че проектите няма да се разпродават „от чертеж“, а в рамките на 1,5 - 2 години; * по-зряло търсене, при което купувачите ще сравняват повече, както и по-стриктно банково финансиране, при което банките ще следят не само за обезпечението, а и с цялостния профил на риска на проекта. Според анализаторите се очаква "нормализация: на пазара, която не означава спад. По-скоро пазар, който се движи от фундаментите си: доходи, лихви, предлагане и качество. Най-вероятният сценарий е **темпът на поскъпване да се забави, но да остане положителен.** Купувачите ще вземат решения по-бавно, ще сравняват повече, ще обръщат внимание не на „колко квадратни метра“, а на „какво струва животът в тази сграда“. В такава среда жилищната стойност ще се определя не от пазарната еуфория, а от архитектура, изпълнение, управление и среда. Това е логиката, която вече доминира в по-зрелите европейски пазари, и която постепенно започва да формира и поведението на българските купувачи. **Българският пазар навлиза в нов цикъл, а не в задънена улица** България посреща еврозоната със стабилен жилищен пазар, рекордна ликвидност, устойчиво търсене и ясна тенденция към по-високо качество. Предстоят сериозни предизвикателства - терени, административни бариери, обновяване на стария фонд, но и реални възможности за преструктуриране на пазара. Паралелите с Хърватия подсказват, че няма основания за страх от внезапни шокове. По-вероятно е плавно преминаване от ускорение към устойчив растеж и от емоционални покупки към осъзнати решения.